Филмите на ужасите са сред най-обичаните и същевременно най-противоречивите жанрове в киното.
Докато някои хора не могат да издържат и пет минути на екран, пълен с призраци, демони или серийни убийци, други нарочно търсят усещането за страх и напрежение.
Но защо изпитваме удоволствие от нещо, което би трябвало да ни плаши? На пръв поглед това изглежда нелогично. Та защо някой би искал да се стресира умишлено?
Отговорът се крие в психологията на страха и начина, по който мозъкът ни реагира на заплахите, дори и когато знаем, че са измислени.
Адреналин и допамин: Ефектът на „контролираната опасност“
Гледането на страшни филми активира в човешкия организъм реакцията „борба или бягство“, което по един и друг начин е позната на всеки човек.
Когато изпитаме страх, мозъкът ни започва да произвежда адреналин, който увеличава сърдечния ритъм, засилва концентрацията и ни прави по-бдителни.
В същото време се освобождава и допамин - невротрансмитер, свързан с удоволствието и наградата.
Това е една от причините някои хора да се чувстват „развълнувани“ и дори еуфорични след страшна сцена. Комбинацията от тези два хормона създава усещане за силна емоция, която мнозина намират за вълнуваща.
Мнозина забелязват и това, че след страшен филм се чувстваш енергизирани и освежени. Именно това е резултатът от прилива на адреналин и допамин.
Разликата между филмите на ужасите и страхът в реални условия е много голяма и всъщност идва от там, че филмите предлагат преживяване на страха в безопасна среда.
Зрителят е напълно наясно, че няма реална заплаха. Призраците, чудовищата и убийците психопати ще си останат зад екрана.
Ефектът от страшните филми е толкова вълнуващ, защото получаваме усещане за контрол. В края на краищата, можем да спрем филма по всяко време, стига да поискаме.
Това ни позволява от една страна да изпитаме силата на страха, но от друга страна не се излагаме на реална опасност.
Интересно е да се отбележи, че филмите на ужасите всъщност имат някои доста интересни ползи за нас, тъй като ни помагат ни да „тренираме“ мозъка си да се справя със стресови ситуации.
Този феномен е познат и при други екстремни преживявания като карането на влакче на ужасите или скачането с парашут, където тялото усеща опасността, но умът знае, че сме в безопасност.
Социалният аспект: Страхът е по-забавен, когато е споделен
Гледането на филми на ужасите много често е социално преживяване. Това е един от жанровете, които хората най-често гледат в компания.
Някои обичат да ги гледат с приятели, други - със семейство си, а трети - с партньора си. Това също не е случайно, а е свързано с идеята, че страхът сплотява.
Социалният аспект тук участва по няколко начина. От една страна, когато сме заедно, обикновено се чувстваме и по-сигурни. От друга страна, споделените реакции, като викове и смях, засилват емоционалното преживяване.
По този начин страхът създава силна емоционална връзка между хората и ги сплотява, което е и причината, поради която много двойки избират именно страшни филми за първа среща.
Различни видове ужаси и тяхното въздействие
Не всички филми на ужасите предизвикват едни и същи емоции - различните поджанрове въздействат по различен начин на психиката.
Психологически трилъри например разчитат на напрежение, психологическа игра и мистерия, вместо на чист ужас. Обикновено този тип филми засилват усещането за параноя, но и провокират интелектуален интерес.
Свръхестествените ужаси обикновено са на тема призраци, извънземни, демони, вещици или паранормални явления. Тези филми често събуждат ирационални страхове, защото разказват за сили, които не можем да разберем или контролираме.
Те засилват страха от непознатото и мистичното, създават напрежение с тъмнина, сенки и неочаквани звуци, но при по-чувствителни хора предизвикват дълготрайни страхове.
Графичният хорър е поджанр се фокусира върху шокиращи сцени с кръв, насилие и бруталност. Някои хора намират удоволствие в екстремните визуални ефекти, докато други изпитват отвращение.
Тук за пример могат да послужат филми като “Петък 13-ти”, “Тексаско клане” и “Хостел”. Този тип филми провокират силни физиологични реакции (пулс, гадене, напрежение) и принуждават зрителя да се изправи пред първични страхове като болка и смърт.
Независимо от предпочитанията, филмите на ужасите ни дават уникалната възможност да изживеем страха без реална заплаха, като именно в това се крие тяхното очарование.
