С наближаването на най-дългоочаквания празник, в който празнуваме женствеността, която тържествува над ограниченията и консервативните хипотези, искаме да припомним на тези, които знаят и да обогатим с факти тези, които не знаят за истинските събития, които стоят зад тази пролетно – студена дата. Осми март е международният ден на жената, на който празнуват от баби до малки момичета. Ако сте жена и четете това, знайте, че дори да нямате деца, Вие все пак имате право да празнувате, защото денят на жената се празнува на осми март, а денят на майката – през втората неделя на месец май.
Как започна всичко
Всичко започва през далечната 1857-та година в оживения Ню Йорк, когато 15 000 жени от текстилните фабрики излизат на улицата, протестирайки за по-добри условия на труд и по-нормален работен график. За съжаление протестът бива бързо спрян от полицията, но две години по-късно същите тези жени отново показват своята съпротива, създавайки своя първи работнически синдикат. Много историци вярват, че това е просто измислица, която е създадена с цел, да придаде комунистическа идеология на празника, но тук истината и фикцията, уви се размиват.
Години след бунта на шивачките, на 23-ти февруари 1909-та година за първи път е отбелязан международният ден на жената по инициатива на Американската социалистическа партия, постепенно превърнал се в традиция на много страни по света.
Напредъкът около борбата за женски права не спира само с един протест – през 1910-та година в Копенхаген се провежда първата конференция на жените, начело с германската социалистка Клара Цеткин. По нейно предложение се приема решението всяка година, в чест на тези жени, да се празнува денят на жената, отдавайки почит и уважение към техният труд и жажда за адекватни права и условия за работа.
Всичко това е в името на неприемливите условия на мизерия и непрестанен труд от сутрин до вечер, което било убийствено не само за една жена, а за един човек генерално. Според изследванията на специалиста по феминистки движение Айлийн Борис тези жени са били подложени на по-сурови условия от мъжете си, подлагани на сексуален тормоз, получавайки минимално парично признание.
В България първото официално основано женско дружество е през 1857-ма година в град Лом от Кръстьо Пишурка. През 1901-ва година всички основани женски дружества се обединяват в една голяма организация, наречена Български женски съюз начело с видната българка Екатерина Каравелова.
Първоначално този важен за жените ден се отбелязва чрез беседи, но през 1915-та година нещата се променят и българските жени за първи път излизат на публично шествие с гордо вдигнати глави.
