Една вдъхновяваща и тъжна история за човека с над 2000 непродадени приживе произведения. Днес неговите най-известни картини – „Звездната нощ“, личните портрети, „Ваза с петнадесет слънчогледа“ и т.н. се оценяват на милиони долари от аукциони, частни колекционери и галерии.
Това е историята на Ван Гог и неговата единствена картина, продадена приживе. Неговият живот предизвика интереса на трима режисьори, сътворили шедьоври във филмовото изкуство. Неговият образ е бил предизвикателство за актьорите, които са били избрани да играят него – Уилем Дефо (2018), Робърт Гулазчик (2017) и Кърк Дъглас (1956).
Ван Гог- тъжният летящ холандец
Авинсент Вилем ван Гог е роден на 30-ти март 1853-та година в малко холандско село на име Грот-Цундерт. Неговото семейство произхожда от средна класа, а неговият талант се проявява още от дете.
Неговите социални заложби не са високи, защото показва от ранна детска възраст признаци на психична нестабилност, изразяваща се в чести депресивни състояния. Известно време бива силно привлечен към религията, прекарвайки време в Южна Белгия като мисионер.
През 1881-ва година той се захваща сериозно с изкуството, следейки модерните тенденции. Неговият брат Тео го подкрепя безусловно, като постоянно поддържа кореспонденция с него и му изпраща пари, с които да се издържа.
Пет години по-късно Ван Гог се премества в Париж, където се среща с видни представители на авангардното изкуство – Пол Гоген и Емил Бернар. Заедно те започват да изучават тънкостите на импресионизма.
По време на своя престой в Южна Франция, Ван Гог започва да става все по-тъжен, давещ мъката си в алкохол. Той прекратява контакт с Гоген в ожесточен сблъсък, при който той прорязва лявото си ухо с бръснач.
След този случай той прекарва дълго време в психиатрични болници, лекуван от депресия от лекаря Пол Гаше. Тъжната дата е 29-ти юли 1890-та година, когато умира от раните си, след като се прострелва в гърдите с револвер.
Творчеството на Ван Гог – тъжни слънчогледи и звездни небеса
Неговата артистична кариера започва с бързо нарисувани скици на хора и сгради. Продължава с картини, изобразяващи натюрморт, но в противовес с тематиката на картините, тоновете и нюансите са съвсем мрачни и сиви.
Неговата първа голяма творба е „Ядящите картофи“, която е част от неговата поредица „Изследвания на характера на селяните“, към която спада и „Череп на скелет с горяща цигара“.
По-късно, в Антверпен, той започва да изучава теория на цветовете, като вкарва в своята лична палитра кобалтово синьо и изумруденозелено. В Париж е именно кулминацията на неговата цветова промяна – там той добавя синьото и оранжевото, които се срещат в немалко негови творби.
Заедно с Гоген той създава едни от най-известните си до ден днешен творби – „Нощното кафене“, „Столът на Ван Гог“, „Кафе Тераса през нощта“ и др. В периода, в който той вече е много болен и под надзора на своя болногледач, той създава своите най-известни автопортрети, както и неповторимата картина „Звездната нощ“.
По ирония на съдбата неговият най-тежък период достига пика на най-добрите му картини, познати ни до ден днешен, предизвикващи възхита и вдъхновение.
Интересен факт е, че приживе Винсент има само една продадена картина и не, това не е „Звездната нощ“. Неговата единствена продадена картина от самия него е „Червено лозе близо до Арл“. Тя се състои от наситени есенни цветове – червено и жълто, пресечени в синия цвят на облеклото на работниците.
Тази картина е плод на спомените на Ван Гог, който споделя, че е минавал покрай лозови поля, червени като вино. Година, след като е завършена, тази картина присъства на изложение в Белгия. Именно там тя е закупена от белгийска художничка и колекционер на изкуство Анна Бох за 400 белгийски франка.
Това е картината, породила немалко дебати в историята на изкуството и единствената продадена от самия Винсент Ван Гог.
