Погрешно е разбирането, че за една и съща работа може да се избере или трудов или граждански договор, посредством който страните да бъдат обвързани. И това разбиране всъщност идва от порочните практики за заобикаляне на закона и прикриване на съществуващо трудово правоотношение.
Става въпрос за две напълно различни хипотези. Днес ще разгледаме основните разлики между тях, защото те имат особено значение за работниците и служителите и тяхната защита.
Разлики в основните елементи на договорите
Най-често гражданският договор има естеството на договор за изработка по ЗЗД. Страните тук са възложител и изпълнител като първият поръчва изработката на нещо и предоставя възнаграждение за това, а вторият се задължава да го изработи.
Време е да споменем първата основна разлика - предметът на трудовия договор е продължителното предоставяне на работна сила, докато гражданският договор се сключва за предоставяне на определен резултат, завършване на определена по обем и съдържание работа.
Изпълнителят по гражданския договор има свободата да работи по което време желае, с каквито и да е средства и както прецени за добре, стига да доведе до поръчания резултат.
При трудовия договор страните са работник и работодател, като продължителната престация на труд е обвързана с конкретни работни часове, работно време, място и разположение на работника в техните рамки. Работникът трябва да предоставя многократно и продължително изпълнение на трудовите си задължения.
Допустимо е например да се сключи граждански договор за изготвяне на дизайн на интернет сайт. Ако обаче дизайнерът работи постоянно за определена фирма, възлагаща му ежедневно проекти за различни клиенти, върху които той работи в установено работно време, сключването на граждански договор би било незаконосъобразно и в пряко нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.
Няма пречка обаче когато лицето работи на трудов договор да бъде сключен граждански договор за извършването на друга работа, която реално не създава трудово правоотношение.
Изборът на граждански договор ограничава правата на работещия
Работещият по граждански договор в прикриване на трудово правоотношение работник не може да се ползва от основни трудови права като платен годишен отпуск, болнични и специфичната закрила на работника по КТ като по-слабата в трудовото правоотношение страна. Затова и в закона е предвидена солена глоба за работодателите, за които се установи, че са назначили служители без да сключват трудов договор с тях.
Разлики в осигуряването
Това е друг основен аспект, в който двете правоотношения се различават съществено. Изпълнителят по граждански договор е осигурен за доста по-малко рискове. Ако при приспадане на нормативно признатите разходи възнаграждението на работещия по граждански договор мине под размера на минималната работна заплата за страната, осигуровки не се дължат.
По граждански договор за изработка изпълнителят не се осигурява за трудова злополука, общо заболяване и майчинство, професионална болест и безработица. Това означава, че той няма да може да получава обезщетения на такива основания, за разлика от работещия на трудов договор.
