Както много други индустрии, така и музикалната в момента е изправена пред големи предизвикателства заради коронавирусната пандемия. По думите на Ина Килева, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), много от традиционните източници на приходи на музикалната общност са били блокирани – турнета, концерти, всякакви участия на живо.
През първата половина на 2020 г. продажбите на музика на физически носители са се сринали с 22% спрямо година по-рано. У нас този спад е с 24,5% при продадените бройки и 13,74% като търговска стойност, допълва Килева.
„За сведение, до пандемията в България имаше обичаен годишен ръст на физическите продажби от близо 10% и това беше една от особеностите на българското потребление на музика, като реакция след масовото физическо пиратство.
Единствено при винила се запази позитивен тренд. Глобалният ръст на тези продажби, въпреки пандемията, е близо 11%. У нас, за първото шестмесечие на 2020 г. увеличението на продажбите на винил е около 6% като бройки и 5% като търговска стойност“, коментира Ина Килева.
Тревожното е друго – с 90% са спаднали приходите в България от синхронизационни сделки за музика в реклами и филми през първото полугодие. По думите на Ина Килева се наблюдава и срив на приходите от колективно управлявани музикални права заради пандемията.
По данни на CISAC загубите на авторите на музика и издателите им вече възлизат на 3,5 млрд. долара в глобален мащаб. Кризата с коронавируса все пак успя да подкрепи дигиталното използване и най-вече музикалния стрийминг.
„Стриймингът компенсира загубите от други източници и дори позволи завишаване на прогнозите за годишната печалба на лейбълите. И няма как да не е така, при положение, че дигиталното потребление на музика непрекъснато нараства.“, коментира Ина Килева.
Тя подчертава, че стриймингът се е оказал „спасителен и за нашия малък музикален пазар“, тъй като отчита ръст от 54,24% за полугодието спрямо същия период на миналата година.
„Изводът е ясен – музикалната индустрия има потенциал за развитие и просперитет, дори в ситуация на пандемия. На пазара ще оцелеят и ще печелят компаниите, творците, артистите и музикантите, които работят активно и успешно в дигитална среда.
Своята бизнес и пазарна творческа реализация ще загубят всички, които не могат или не искат да се променят.“, обобщава Ина Килева.
Музиката в Европа
Музикалната индустрия в Европейския съюз и Великобритания е била отговорна за над 2 млн. работни места и внесла 81,9 млрд. евро в брутния вътрешен продукт на Европа през същата година.
COVID-19 – на път да ни вземе и музиката
Според доклада ЕС 28 през 2018 г. е имало общо 7400 звукозаписни компании, в които работят 45 хил. души в цяла Европа. Данните за заетостта означават, че на всеки 119 действащи работни места в блока има по едно, което е свързано с музиката.
Броят на директно заетите в музикалния сектор е 1,3 млн.
От хората, работещи с музикалния сектор в ЕС27 и Великобритания през 2018 г., най-голям е броят (50%) на онези, работещи като изпълнители и музикални автори. Докладът показва, че в същата година звукозаписните компании и студиа са имали съответно 44,850 и 13,800 служители.
Същевременно, музикалният сектор е подкрепил общо 368 хил. работни места чрез цялата си верига на доставките.
Вече и тока не можем да си поделим
Електрическият интерконектор EuroAsia трябва да свърже мрежите на Израел, Гърция и Кипър чрез 1200-километров подводен преносен кабел високо напрежение, който ще бъде един от най-дългите в света, когато проектът се реализира.
Планът трябва да бъде финансиран частично от Европейския съюз (ЕС), като се очаква етап 1 да струва 2,5 млрд. евро. Предвижда се проектът да бъде приключен до декември 2023 г., съобщава Nikkei Asia Review.
ЕС, обаче е притеснен от факта, че китайски концерн с дялово участие в гръцката енергийна компания в проекта може да използва сделката като троянски кон по отношение на европейската електрическа мрежа. Това е и основното притеснение на стария континент.
Интерконекторът, планиран да пренася 2000 мегавата електроенергия, ще сложи край на енергийната изолация на Кипър. Островната държава е единственият член на ЕС, който не е включен в европейско електроснабдяване.
„Междусистемната връзка ще сложи край на енергийната изолация на Кипър в ЕС и по този начин ще повиши сигурността на страната.“ изтъква Георгиос Маркопулиотис, ръководител на представителството на Европейската комисия в Гърция.
През юни Костис Хацидакис, който е министър на околната среда и енергетиката в Гърция, и Ювал Щайниц, министър на енергетиката на Израел, подписаха съвместна декларация. Тя е за енергийно сътрудничество в Йерусалим, обещавайки си да подобрят енергийната сигурност на двете страни чрез този проект.
През октомври тази година в Атина се проведе и среща на външните министри на Гърция, Кипър и Израел, като тя беше посветена на енергийните въпроси и регионалната сигурност, подчертавайки съюза между трите страни.
Защитниците на интерконектора EuroAsia изтъкват, че това може и да помогне за облекчаване на начина, по който участващите в проекта страни могат да преминат към зелени енергийни източници.
