В днешно време непрекъснато качваме наши „селфита“ из социалните мрежи, а от създаването на Facebook всеки има възможност да разглежда снимките на своите близки и приятели.
Историята на фотографията обаче е изминала дълъг път, докато бъде направена снимка на човек.
Първата снимка, на която се вижда присъствието на хора, е направена през 1838 в Париж от Луи Дагер, създателя на дагеротипа.
На нея се вижда Булевардът „Темпъл“, познат като „Булевардът на престъпленията“ заради това, че в множеството му театри всяка вечер били изигравани различни криминални истории, включващи множество убийства.
На снимката се вижда човек, чиито обувки биват почиствани и полирани от чистач на обувки, каквито по онова време редовно имало по улиците.
Най-любопитният факт при тази фотография е фактът, че на нея изглежда, че на площада е нямало други хора, освен двамата мъже, но това всъщност не е така.
Булевардът „Темпъл“ всъщност е бил изключително оживен през това време, но на снимката са се запечатали само тези двама души.
Защо става така?
Защо се получава този парадокс
В днешно време когато натиснем копчето на апарата, за стотни от секундата се отваря една бленда, която пропуска светлина, осветяваща в днешно време дигитална матрица. В миналото на нейно място е била познатата ни целулозна лента, покрита със светлочувствителен сребърен нитрат.
В зората на фотографията обаче, лентата е била много по-малко чувствителна на светлина и е било необходимо да бъде осветявана много по-продължително време, докато изображението се „изрисува“ върху нея.
За да се получи тази снимка, двамата души е трябвало да стоят по този начин в продължение на цели десет минути, за да бъдат отпечатани образите им на лентата.
През това време през булеварда са преминавали минувачи и кочияши, но не са стояли неподвижно достатъчно дълго време, за да останат в снимката.
Поради това, че времето, необходимо за експозиция, или осветяване на лентата, е било толкова дълго, първоначално никой не се е опитвал да снима хора с камерата. С течение на времето обаче се създава все по-светлочувствителна лента и това време постепенно се скъсява, докато от 20 минути стигне до стотни от секундата.
Малко повече за магията на дагеротипията
Дагеротипията е кръстена на създателя си Луи Жак Манде Дагер и представлява най-ранната развита форма на фотография, използвана повече от 20 години, преди да бъдат открити по-рентабилни методи за заснемане.
Всъщност, първоначално в камерата е била поставяна не лента, а тънки медни плочи, обработени със сребърен нитрат, който е светлочувствителен.
Изображението се запечатва на плочата, след като бъде осветена, след което се фиксира с определени разтвори. Повърхността на плочата обаче е изключително чувствителна и е много лесно изображението да бъде повредено, а освен това редовно се образува корозия.
За да бъдат съхранявани, снимките били поставяни в рамки със стъкло, които понякога се затваряли със защитно капаче.
До откритието на познатата ни филмова лента се стига чак през 1884, близо 50 години след създаването на дагеротипията, а за неин баща се смята Георг Ийстман.
