В последните седмици темата с новата конституция е водеща в българското общество. Речта, с която Бойко Борисов обяви „рестарт“ в българската политика, даде началото на дебати от най-различно естество – нужна ли е нова Конституция, в каква насока трябва да се промени тя, по какъв начин да се извърши съдебната реформа…

Обърнахме се към един от водещите експерти по темата – адвокат Христо Расташки, към когото зададохме няколко от най-актуалните въпроси, свързани с проекта за нова Конституция, свикването на Велико народно събрание, както и предложените от премиера Бойко Борисов промени.

Екипът на Socialni.bg публикува правните становища и твърдения на адвокат Расташки, без да се ангажира с тях.

Адвокат Расташки, доколко е адекватна идеята за създаване на изцяло нова Конституция, при положение, че обявената цел е намаляне на броя на депутатите и реформи в съдебната власт?

Създаването на нов върховен закон или дори само на проект за него е най-тежката и отговорна юридическа работа, с която може да се заеме народното събрание. Смятам, че към настоящия момент и предвид обстановката във връзка с гражданското недоволство този въпрос въобще не следва да се дискутира от управляващите.

Независимо от обявената цел, конституционните текстове, които подлежат на промяна следва да се изследват в дълбочина. Само едно недомислено изменение в конституционна норма би могло да повлече след себе си верига от неконституционосъобразност на много закони, тъй като те трябва да са изцяло съобразени с върховния закон.

Да не говорим как един неясен текст би довел до нуждата от десетки тълкувателни дела на Конституционния съд във връзка с директното приложение на текстовете на Конституцията.

Смятам, че съдебната власт има нужда от реформа, но реда, по който може да се извърши тази реформа не е чрез конституционни промени или чрез нова Конституиця.

Ще ни разкажете ли малко повече за института на Великото народно събрание? Има ли изобщо смисъл от него и ако да, до какво може да доведе неговото премахване, както е предвидено в новата конституция, предложена от ГЕРБ?

Както вече обясних, изработването на нова Конституция или извършването на промени във върховния закон е изключително отговорна дейност, касаеща цялата държавна форма на управление. Именно поради това е въведен институтът на Великото народно събрание.

То се състои от 400 народни представители, които се избират на специално проведени избори, насрочени от президента в тримесечен срок след решението на народното събрание. Великото народно събрание е една своеобразна защита срещу диктатура.

То е въведено като противодействие на възможността едно лице да обсеби народните представители от обикновения парламент и да промени държавната форма на управление в своя полза.

Ако обикновеното народно събрание може да прави конституционни промени в това чилсо и промените по чл.158 от Конституцията, това означава, че без избори за велико народно събрание, държавната форма на управление и всички важни за хората права и свободи записани в Конституцията ще могат да се изменят безконтролно.

Смея да твърдя и да се противопоставя на твърденията на някои от юристите, че има механизъм за защита чрез увеличаване на квалифицираното мнозинство в обикновеното народно събрание при вземане на решения касаещи конституционни промени. Когато имаме 240 народни представители, които се контролират от едни и същи хора е страшно и недопустимо да им се дава неограничена власт.

Някои видни български юристи вече изразиха мнение, че подобни промени могат да се извършат и от ОНС? Вярно ли е това?

Ако говорим за реформа в съдебната система на Република България се съгласявам, че тя може да бъде извършена и без конституционни промени. Не е нужно да се изменя цялият върховен закон, а единствено да се нанесат промени в Закона за съдебната власт.

Когато става дума за конституцията на нашата страна в чл. 153 от нея е записано, че народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в пълномощията на Великото народно събрание.

А те са изброени в чл. 158 и са свързани с промяна на територията на държавата, формата на държавно устройство и приемането на нова конституция и др. Не виждам защо е нужно да се провеждат избори за Велико народно събрание като исканите промени наистина могат да се извършат и в насоящия парламент.

От конституционна и правна гледна точка – колко време може да отнеме целия процес по свикване на избори за Велико народно събрание до приемането на нова Конституция и разпускането на ВНС?

Когато говорим за срокове следва да разгледаме разпоредбите на глава девета от Конституцията. В чл. 159 е записано, че проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Сетне, народното събрание следва да реши да се проведат избори за Велико народно събрание и Президентът насрочва тези избори в тримесечен срок от решението на Народното събрание. Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.

В историята на България досега са свиквани 7 Велики народни събрания и в почти всеки от тези случаи ситуацията е била свързана с неща като избор на нов княз, промяна на статута на държавата (Независимостта) и формата на управление (от Царство в Република), както и промяна на държавния строй (от социализъм в капитализъм). Можем ли да кажем, че от гледна точка на историческата ситуация, това е най-ненужното свикване на Велико народно събрание в нашата история?

Това свикване на Велико народно събрание е с популистична цел, а именно да се успокоят протестиращите маси от граждани. То не е целесъобразно и исканите промени в Конституцията няма да дадат решение на проблемите в държавата.

Свидетели сме на поредния опит да се предостави алтернативно решение, което е заобикаля, а не решава въпросите на народа. Предлагащите нов върховен закон са с ясната цел и съзнание, че към момента ние нямаме нужда от него.

ГЕРБ излезе с първоначален проект на Конституция, а след редица преговори със своите коалиционни партньори този проект беше многократно изменен. Вие като юрист как бихте оценили представената Конституция и дали тя е юридически издържана, за да действа като основен закон на европейска държава в 21 век?

Слушах много критики по отношение на предложения проект за нова Конституция. Аз лично смятам, че ние имаме нужда от промени в Закона за съдебната власт, или най-много от промени в действащата Конституция, а не от изцяло нова такава. Прокет за върховен закон не се пише в бързината за няколко дни само за да успокоиш протестите.

Именно поради кратките срокове предложения проект от ГЕРБ претърпя толкова много промени, защото възникваха все повече недообмислени текстове. Представете си щом към настоящия момент този върховен закон постоянно се изменя, как ще започнат лавинообразно да се променят всички останали закони, които зависят изцяло от текстовете в Конституцията.

Един или няколко двусмислени или недообработени текстове ще породят нужда от изменение на десетки нормативни актове, стотици тълкувателни решения на Конституционния съд, както и от промяна на цялата съдебна практика в Република България.

Проект за нов върховен закон следва да се пише от екип на академици и практици в сферата на правото с доказани знания, които да съобразят пълно действието и влиянието на всяка една промяна по отношение на цялото материално и процесуално право на нашата държава.